Ох

Вечерта е тиха, лъщи паважа, всички слизат грандиозно от своите коли, а в същото време ние свирим в гаража – омазани в пепел, така се твори. Въздуха трепка, парфюми се носят, жестове, кожи – живота е рай! А в същото време ние свирим в гаража Read More …

Петък 13ти

Петък 13ти аз стоях до олтара, взимах си сбогом, вечността приближи. Целунах го нежно и му стиснах ръката, духнах свещта и смъртта го обля. Затворих вратата скована от болка, оставих го вътре – изстиващ и ням. А тъмно бе всичко, чувах дъха си, тишината ме Read More …

Тъпота

Стоя си у нас и си клатя краката, дрънкам си тихо с ключа в ръка. Стоя и си мисля какво да направя, как ше я карам като мине нощта. Защо да не стана и аз като хората, заключени в себе си, в своя имот, остарели Read More …

Дай ми

Удавен в собствения образ, крещял в своята мечта, откраднал черно огледало се питаш “Аз ли съм това?” (х2) Припев: Дай ми един милион, дай ми, за да го запаля, ще ни стопли, като стар балтон, о-йе! Стъпвах тайно по сърцата, и ходех също да крада Read More …

Ад

Закачени на куки стоиме в небето, земята се клати под наш’те крака. Къде се намираме? Къде ще отидем? И кой ще открадне наш’те сърца? Телата ни подло висят на желязото, душите ни стенат, кръвта ни кипи, очите пулсират, попиват ужаса, умa ни напуска, защо сме Read More …

К’во от т’ва

Понякога се чудя, понякога крещя. Понякога се сбърквам, но к’во от т’ва? Каква природа, каква лъжа, всичко се стопява, но к’во от т’ва? Припев: Без правила е този шибан свят, слагай очила и после дай назад, въртиш се гол около свойта ос, ядеш се сам Read More …

Последният ден

Дойде ден на земята, когато хората станаха много. Злото се превъплъщаваше и покоряваше умовете, покоряваше телата, замайваше погледите, и хората станаха лоши, и се превръщаха в неверници, Господ ги наблюдаваше… По-нисшите духове бяха бързо завладяни от дявола, те му се отдаваха и той ги понасяше Read More …

Сън

Безмълвен вятър и прозрачен мрак, летят в небето редом крак до крак. Особен мирис, вечен кръговрат, посока изток, кран, площад и прах. Далечен вопъл, думи, суета, и нищо в крайна сметка – пак лъжа. Носталгия ужасна, пак мираж, идеи, нищо, мъдрост без кураж. Припев: И Read More …

Не’ам нерви

Ходиме голи, ходиме боси, вятър студен към ушите ни носи, слухове разни и грозни въпроси, за милионери и командоси. Не’ам нерви (х2) Нямаме хляб да хапнем дори, знаем кой гений от това ни лиши, празни щандове и празни градини, а речи безкрайни от много години… Read More …

Месо

Сто души атакуват вакуума, сто идиота си подават ръка. Сто миража потъват в бездната, а някакъв тип си мели кайма. Много сенки разменят местата си, много искане тъне в мрак, едно петно се носи по вятъра, а някакъв тип си мели кайма. Припев: И никой Read More …